The US FDA’s proposed rule on laboratory-developed tests: Impacts on clinical laboratory testing

Астат
	Астат
	Полоний ← Астат → Радон
	Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Астат, At, 85
Група, период, блок	17, 6, p
Химическа серия	халоген
Електронна конфигурация	[Xe] 4f14 5d10 6s2 6p5
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 18, 7
CAS номер	7440-68-8
Свойства на атома
Атомна маса	[210] u
Ковалентен радиус	150 pm
Радиус на ван дер Ваалс	202 pm
Степен на окисление	7, 5, 3, 1, −1
Електроотрицателност; (Скала на Полинг)	2,20
Йонизационна енергия	I: 899,003 kJ/mol; (изчислена)
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура ; (вероятна)	кубична стенноцентрирана
Плътност	6350±150 kg/m3
Температура на топене	575 K (302 °C)
Температура на кипене	610 K (337 °C)
Моларен обем	3,294×10-5 m3/mol
Специф. топлина на изпарение	54,39 kJ/mol
Топлопроводимост	1,7 W/(m·K)
История
Наименуван	от гръцкото αστατος – „нестабилен“
Откритие	Емилио Сегре,; Дейл Корсън,; Кенет МакКензи; (1940 г.)
Най-дълготрайни изотопи
β+	209Po
β+	210Po
ε	211Po
β-	218Rn
β-	219Rn
	Астат в Общомедия

Астатът (среща се и като астатин или астатий;^[4] Astatium, At) е силно радиоактивен химичен елемент с пореден номер 85 в периодичната система на химичните елементи. Той е неметал от групата на халогените,^[5] а понякога е класифициран като металоид или метал.^[1]^[6]

Има 32 изотопа,^[3] като най-устойчивият (²¹⁰At) е с период на полуразпадане едва 8,1 часа. Той е един от най-рядко срещаните елементи на Земята. В естествено състояние съществуват едва 30 g от него.^[7]

История

Получен е от Дейл Корсън, Кенет МакКензи и Емилио Сегре през 1940 г. По-късно част от изотопите на астата са открити в природата, като продукти при радиоактивния ред на разпад на урана, актиния и тория^[5] (най-устойчивият е ²¹⁹At). Името му произлиза от гръцкото αστατος (астатос) – „неустойчив, нестабилен“.

Характеристики

Физични свойства

Астатът е твърдо вещество. За него е характерно, че взаимодейства с метали и неметали. Подобно на йода, астатът се разтваря добре в органични разтворители.^[5] По летливост (изпаряемост) малко отстъпва на йода.

Химични свойства

В положителна степен на окисление астатът образува кислородсъдържаща форма, която условно се обозначава като AtO–
3.^[5]

Наличност в природата

Астатът е един от най-редките елементи, срещащи се в природата. Постоянното му присъствие в природата е свързано с това, че неговите краткосъществуващи радионуклиди (²¹⁵At, ²¹⁸At и ²¹⁹At) влизат в състава на радиоактивния ред на урана – ²³⁵U и ²³⁸U. Скоростта на радиоактивния разпад допринася за поддържане на неизменното количество на астата в природата.

Получаване

Астат се получава при бомбардиране на бисмут с α-частици (хелиеви ядра):^[5]

{\ce {^{209}_{83}Bi + ^{4}_{2}He -> ^{211}_{85}At + 2 ^{1}_{0}n}}

{\ce {^{209}_{83}Bi + ^{4}_{2}He -> ^{210}_{85}At + 3 ^{1}_{0}n}}

{\ce {^{209}_{83}Bi + ^{4}_{2}He -> ^{209}_{85}At + 4 ^{1}_{0}n}}

Източници

↑ ^а ^б Hermann, A. et al. Condensed Astatine: Monatomic and Metallic // Physical Review Letters 111 (11). 2013. DOI:10.1103/PhysRevLett.111.116404. p. 116404-1–116404-5. (на английски)
↑ Rothe, S. et al. Measurement of the First Ionization Potential of Astatine by Laser Ionization Spectroscopy // Nature Communications 4. 2013. DOI:10.1038/ncomms2819. p. 1 – 6. (на английски)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Audi, G. et al. The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties // Nuclear Physics A 729. 2003. DOI:10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001. p. 100 – 113. Архивиран от оригинала на 2008-09-23. (на английски)
↑ Уваров, Е. Б., Айзакс, А. „Речник на научните термини“. София, ИК „Петър Берон“, 1992.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Astatine // britannica.com. Посетен на 5 март 2018. (на английски)
↑ Corson, D. R. et al. Artificially Radioactive Element 85 // Physical Review 58 (8). 1940. DOI:10.1103/PhysRev.58.672. p. 672 – 678. (на английски)
↑ ((en)) The Rarest Known Element (infographic)

[Hermann-1] а ^б Hermann, A. et al. Condensed Astatine: Monatomic and Metallic // Physical Review Letters 111 (11). 2013. DOI:10.1103/PhysRevLett.111.116404. p. 116404-1–116404-5. (на английски)

[2] Rothe, S. et al. Measurement of the First Ionization Potential of Astatine by Laser Ionization Spectroscopy // Nature Communications 4. 2013. DOI:10.1038/ncomms2819. p. 1 – 6. (на английски)

[Audi-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Audi, G. et al. The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties // Nuclear Physics A 729. 2003. DOI:10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001. p. 100 – 113. Архивиран от оригинала на 2008-09-23. (на английски)

[4] Уваров, Е. Б., Айзакс, А. „Речник на научните термини“. София, ИК „Петър Берон“, 1992.

[britannica-5] а ^б ^в ^г ^д Astatine // britannica.com. Посетен на 5 март 2018. (на английски)

[6] Corson, D. R. et al. Artificially Radioactive Element 85 // Physical Review 58 (8). 1940. DOI:10.1103/PhysRev.58.672. p. 672 – 678. (на английски)

[7] ((en)) The Rarest Known Element (infographic)

[2]

[1]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]