Knowledge Base Wiki

Чепеларе
Чепеларе 41.723198, 24.685319 Чепеларе Чепеларе
Общи данни
Население	4745 души[1] (15 март 2024 г.) 64,2 души/km²
Землище	73,861 km²
Надм. височина	1232 m
Пощ. код	4850
Тел. код	03051
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	80371
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община    – кмет	Чепеларе Боран Хаджиев (ГЕРБ; 2019)
Адрес на общината
ул. „Беломорска“ 44Б
Уебсайт	www.chepelare.org
Чепеларе в Общомедия

Чепела̀ре е град в област Смолян и известен зимен курорт в Южна България. Градът е административен център на община Чепеларе.

Чепеларе е разположен в планински район в Родопите и със своите 1232 m надморска височина е вторият най-високо разположен град в България след Доспат. Градът се намира на главния път Пловдив – Смолян, на 26 km северно от областния център Смолян, на 70 km южно от Пловдив, на 11 km северно от курортния комплекс Пампорово и на 217 km от столицата София. Има умерено континентален климат. Снежната покривка се задържа между 80 и 120 дни в годината, а средната ѝ дебелина достига 30 – 80 cm. През града протича река Чепеларска и в нея се влива Камбурска река.^[2]

В долината на Чепеларе са намерени предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ – V хилядолетие пр. н. е.), могилни некрополи от ІV – V век сл. н. е., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др. През V – VI в. сл. н. е. славяните основават в района селище, съществувало до XIV в., когато е унищожено от османските турци. Първите заселници на мястото на днешния град са отпреди около 300 години. Съвременното селище е основано в началото на XVIII в. Основен поминък на населението са били животновъдството и някои занаяти. Част от мъжете ходели по Беломорието като строители и рибари. Населението дава организиран отпор на честите нападения от кърджалиите. В района на Чепеларе през 1878 – 1879 г. е действала Тракийската революционна българска дружина на капитан Петко войвода.

След Освобождението от османско владичество Чепеларе се развива като културно-просветен и стопански център в региона на Средните Родопи.^[2][3]

На 1 октомври 1899 г. в Чепеларе се основава дружество на Македонската организация с председател Георги Мерджанов, подпредседател Петко Антонов Разсуканов, касиер Атанас Гергинов и секретар Тодор Чичовски. Чепеларе е избрано от Върховния комитет за седалище на ІV пограничен пункт, който да осигурява контакта с Беломорието. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899 – 1901 г.), Константин Антонов (1901 – май 1902 г.) и Петър Кузманов. Чепеларският пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала – през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъка с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.^[4]

През 1880 г. се открива пощенска станция и е прокаран телеграф. През 1921 г. градът е електрифициран. Местното туристическо дружество е основано през 1934 г. и носи името „Студенец“. През 1950 г. е създаден пещерен клуб.^[5]

Първата скиорска школа в Чепеларе е открита през 1954 г. Нейните кадри постигат първите успехи в ски дисциплините за България. През 1970 г. се провежда първото ски-състезание за Купата на Чепеларе.^[3]

Чепеларе е обявен за град с Указ № 546 от 15.9.1964 г. заедно с други селища във връзка с 20-годишнината от смяната на властта на 9 септември 1944 г. От тогава на тази дата периодично се отбелязва в града с културни събития. През 2018 г. е съвместена с Националните хайдушки празници „Капитан Петко войвода“. На 14 и 15 септември 2019 г. тържествено се чества 55-годишнината от обявяването на Чепеларе за град с концерт и прожекция на филма „Да знаем и помним Чепеларе през вековете“ за историята на селището.^[5]

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г., в града живеят 4769 души по настоящ адрес и има 4999 жители по постоянен адрес.^[7]

Гербът на Чепеларе изобразява светилник с пламък на червен фон, планина със снежинка на зелен фон и ски, които разделят двете половини на герба. Цветовете са препратка към знамето на България.

В непосредствена близост до Чепеларе се намира ски-зоната Мечи чал, част от която е най-дългата и една от най-добрите писти за алпийски ски в България. Изградените писти са с обща дължина 20 km. Днес пистите и съоръженията са изцяло обновени и маркирани съгласно Европейските стандарти:

• Има 4-седалков лифт с капацитет 2000 души на час. С него разстоянието 2700 m от гр. Чепеларе до връх „Мечи чал“ се изминава само за 9 минути.
• Пистата за напреднали – „червена“, е с дължина 3250 m. Тя е оборудвана с най-модерната в България система за изкуствен сняг – Johnson Controls, която с 47 оръдия може да покрие пистата за 100 часа при температура от –3 градуса.
• За скиори и сноубордисти е изградена „червена трудна“ писта с дълбок сняг и дължина 1,2 km.
• За средно напреднали има „зелена“ писта с дължина почти 6 km и няколко по-къси писти с различна трудност.
• За първи път в България в курорт Чепеларе пистите са оборудвани с безплатен безжичен интернет и се използва специална система за пропуск на туристите, с която се осигурява плавният достъп до лифта без струпване на скиори в най-натоварените часове на деня.^[2][3]

• Музей на родопския карст
• Музей на ските и ски-спорта

Създаден е през 1998 г. след като Екатерина Дафовска печели първия златен медал за България от зимна Олимпиада. Намира се в читалище „Родопска искра“. Представя богатата история и развитието на ски спорта в града, победите и наградите на скиорите. Показани са ски, обувки и други спортни принадлежности на състезателите от дружество „Рожен“ през над 100-годишната му история.^[8]

• Народно читалище „Родопска искра – 1880“
• Православен храм „Успение Богородично“.
• Храм „Свети Атанасий Велики“. Построен е през 1834 г. само за 40 дни.
• Площад „Олимпийски“ и градска градина с водопади. Намират се в центъра на града.
• Хотели и къщи за гости – около 30 обекта за настаняване.
• Астрономическа обсерватория Рожен – на 5,5 km от града.^[2]

Населението е съставено почти изцяло от българи – както християни, така и мюсюлмани.

• Боран Хаджиев – кмет
• Стоян Кузмов – заместник-кмет
• Антоанета Аговска – заместник-кмет

• Община
• Медицински център
• Автогара
• Поща
• Туристически информационен център
• Банка ДСК
• Уникредит Булбанк
• Токуда Банк
• Районно полицейско управление
• Районен съд
• Читалище „Родопска искра“
• Средно общообразователно училище „Васил Дечев“
• Професионална гимназия по селско, горско стопанство и туризъм „Никола Вапцаров“
• Спортно училище „Олимпийски надежди“
• Общински детски комплекс
• Обединени детски заведения – филиали Елхица, Радост и Здравец
• Спортен комплекс с тенис-кортове

Родени в Чепеларе

• Андон Дечев (1876 – 1939) – деец на ВМОРО
• Васил Гаджуров (1940 – 2002) – общественик, радетел за развитие на родното място и дългогодишен градоначалник
• Васил Дечев (1866 – 1941) – историк и етнограф, революционер
• Георги Глухов (1936 – 2003) – преподавател по ядрена енергетика в ТУ – София
• Георги Мавров (? – 1901) – български революционер от ВМОРО, помощник пунктов началник, съдържател на кафене в селото^[9][10]
• Екатерина Дафовска (1975) – биатлонистка
• Иван Кехайов (1894 – ?) – офицер, полковник
• Кара Ибрахим – управител на Рупчоска нахия, управлявал областта в периода 1798 – 1832 година
• Мария Манолова (1963) – биатлонистка
• Мехмед Кьорходжа – управник на Ахъчелебийска околия, управлявал мирно областта в периода 1750 – 1779 г.
• Милко Тошков (1963 – 2020) – лекар-ирисдиагностик и природолечител
• Никола Кръстев Чиликов – деец на ВМОРО
• Радослав Янков (1990) – сноубордист
• Симеон Дечев – деец на ВМОРО
• Стоян Савов Ишпеков (1959) – професор в Аграрен университет – Пловдив, доктор на техническите науки, машинен инженер.

• Празник на град Чепеларе – 24 май. Културните и спортни прояви по случай празника се организират през целия месец, от Деня на труда 1 май до Деня на детето 1 юни
• Чепеларски Linux fest 2002
• Начало на Зимен сезон 2005/06
• Конкурс „Нова българска народна музика 7/8“ – през юни
• Национален фестивал за шлагера и стара градска песен „Полъх от минали мечти“ – в края на последната седмица на юни (29.6 – 1.7.2018). Той е единствен по рода си за региона на Родопите.
• Планинско бягане на връх „Мечи чал“ – септември 2017, 2018
• Годишнина от обявяването на Чепеларе за град – 15 септември
• Национални хайдушки празници „Капитан Петко войвода“ – септември, за първи път през 2017.

На Чепеларе е наречена улица в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София (Карта).

• 
  Хълмът с паметник на загиналите през войните чепеларци („Малката Шипка“)
• 
  Войнишки паметник „Малката Шипка“
• 
  Паметник на Капитан Петко Войвода
• 
  Паметник на Васил Гаджуров
• 
  Паметник на Васил Дечев

Панорамен изглед от Чепеларе

• Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г.;

• Официален сайт на община Чепеларе: на български
• Датски сайт за Чепеларе тук Архив на оригинала от 2005-11-29 в Wayback Machine.
• История на града Архив на оригинала от 2007-08-10 в Wayback Machine.
• Ски писти в Чепеларе
• Времето в Чепеларе Архив на оригинала от 2007-06-30 в Wayback Machine.
• Радио и телевизия в Чепеларе
• Местоположение
• 3D панорами от Чепеларе Архив на оригинала от 2009-11-28 в Wayback Machine.
• Туристически информационен център гр. Чепеларе

Портал „География“          Портал „България“