Type a search term to find related articles by LIMS subject matter experts gathered from the most trusted and dynamic collaboration tools in the laboratory informatics industry.
Сотирането (от френски: sauté – „подскочил“) е метод на готвене, който използва относително малко количество олио или мазнина в плитък тиган над относително голяма температура. Съществуват различни методи за сотиране, както и специални тигани за сотиране.
Съставките за сотиране обикновено се нарязват на парчета или тънки резени за улеснение за бързо сготвяне. Основният начин на топлопренос при сотирането е проводимостта между тигана и готвената храна. Сотираната храна става кафеникава, докато запазва текстурата, влагата и аромата си. Ако се сотира месо или риба, сотето често завършва с деглазиране на остатъка в тигана за направата на сос.
Сотирането може да се сравни с пърженето на тиган, при което по-големи късове храна (например котлети) се готвят бързо в мазнина, като се обръщат. Някои готвачи различават двата метода според количеството използвана мазнина, докато други използват дата термина взаимозаменяемо.[1][2][3] Някои видове мазнини следва да се избягват при сотиране, поради тяхната ниска точка на пушене.[4][5] Най-често се използва пречистено краве масло, рапично олио и слънчогледово олио.[6] Обикновеното краве масло, макар и с по-осезаем вкус, не е подходящо, поради ниската му точка пушене.
При сотирането всички съставки се готвят наведнъж и набързо. За улеснение, съставките се раздвижват с бързи движения из тигана с помощта на инструмент или чрез друсане на самия тиган. Тиганът за сотиране трябва да е достатъчно голям, за да държи храната равномерно, като е препоръчително да има прави и вертикален ръб, който да предотврати изпадането на храна при раздрусване.[7][8]