Type a search term to find related articles by LIMS subject matter experts gathered from the most trusted and dynamic collaboration tools in the laboratory informatics industry.
| Моята борба | |
| Mein Kampf | |
 | |
| Автор | Адолф Хитлер |
|---|---|
| Създаване | |
| Първо издание | 18 юли 1925 г. |
| Оригинален език | немски |
| Вид | памфлет, автобиография |
| Издателство в България | „Жар-птица“ (2001) „Веси" (2016) |
| Начало | Als glückliche Bestimmung gilt es mir heute, daß das Schicksal mir zum Geburtsort gerade Braunau am Inn zuwies. |
| Край | Und unter sie will ich auch jenen Mann rechnen, der als der Besten einer sein Leben dem Erwachen seines, unseres Volkes gewidmet hat im Dichten und im Denken und am Ende in der Tat: Dietrich Eckart. |
| Моята борба в Общомедия | |
„Моята борба“ (на немски: Mein Kampf, „Майн Кампф“) е книга на Адолф Хитлер, съчетаваща автобиография и излагане идеите на националсоциализма. В много страни тя се издава с оригиналното си заглавие на немски или транслитерирано. Книгата е преведена на всички популярни езици и издавана в много страни по света.
Основните тези в „Моята борба“ са, че човекът е биещо се животно, съответно нацията, бидейки общество от бойци, е бойна единица; всеки жив организъм, спрял да се бие за съществуването си, е обречен на изчезване; държава или раса, спряла да се бие, я очаква същата съдба; бойният капацитет на дадена раса зависи от чистотата ѝ; еврейската раса, поради универсалността си, е пацифистка и интернационалистична по необходимост; пацифизмът е най-големият грях, тъй като означава предаването на страната в борбата за съществуване; индивидуалната интелигентност не е толкова важна, колкото волята и решителността; само физическата сила може да гарантира оцеляването на дадена раса, което прави военната структура задължителна; расите трябва да се бият и ако немската раса е била обединена по-рано, е можела вече да владее света; над всичко армията трябва да бъде научена да вярва в непобедимостта си; за да бъде възстановена германската нация, хората трябва да бъдат убедени, че възстановяването на свободата посредством военна сила е възможно; ултимативната цел на образованието трябва да бъде да произведе германец, който може да бъде превърнат във войник с минимални усилия.[1]
Относно външната политика в „Моята борба“ Хитлер заема позициите, че външната политика може да е безскрупулна; Англия и Италия са единствените възможни съюзници на Германия; никоя държава не би сключила пакт с пацифистка държава, ръководена от демократи и марксисти; докато Германия не се бори за себе си, никой няма да ѝ помогне; загубените в Първата световна война провинции не могат да бъдат присъединени към Германия чрез помощ от Обществото на народите, а единствено чрез военна сила; Германия не бива да повтаря грешката си и да воюва с всичките си врагове едновременно, а да нападне с цялата си мощ най-силния от тях; Германия има нужда от териториално разширяване в Европа; предвоенната колониална политика на Германия е грешка и трябва да бъде изоставена; Германия трябва да търси териториално разширяване към Русия и най-вече към Балтийските републики; съюз с Русия не може да бъде толериран; война заедно с Русия срещу Запада би била престъпление, защото целта на съветите е триумф на международния юдаизъм.[1]
Първият том „Разплатата“ (на немски: Eine Abrechnung) излиза на 18 юли 1925 г. Вторият том – „Националсоциалистическото движение“ (на немски: Die nationalsozialistische Bewegung) – през 1926 г. Оригиналното заглавие е „Четири и половина години борба срещу лъжите, глупостта и коварството“. Неговият тогавашен съкилийник, помагал на Адолф Хитлер в писането на книгата – Рудолф Хес, дава идея за по-краткото име на книгата – „Моята борба“.
В България е издадена през 2001 г. от издателство „Жар-птица“, което създава известна полемика в българското общество.
LIMS forum content by LIMS forum members is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License. Based on a work at www.limsforum.com.
