Search for LIMS content across all our Wiki Knowledge Bases.
Type a search term to find related articles by LIMS subject matter experts gathered from the most trusted and dynamic collaboration tools in the laboratory informatics industry.
Епитафията (на гръцки: ἐπιτάφιος, „надгробен“) е кратко слово, изсичано на надгробната плоча на починал човек, което сбито преразказва живота му, като възхвалява неговите добродетели.
Често епитафията е в стихотворна форма, но за целта могат да служат и цитати от Светото писание, както и афоризми. Нерядко надгробните надписи припомнят на живите за тяхната тленност. За много поети, писатели, учени е известно, че приживе сами са измислили своите лични епитафии.
Епитафията на Паметника на Незнайния воин в София, България, е
"Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха."
Това е стих от „Новото гробище на Сливница“ от Иван Вазов.
Лудолф ван Цойлен
Епитафията на гроба на немския математик Лудолф ван Цойлен е 3.14159265358979323846264338327950288.... Това са първите 35 знака след запетаята от числото Пи, които ван Цойлен успял да пресметне. В негова чест пи понякога е наричано „лудолфово число“.
Паул Ердьош
Ексцентричният унгарски математик Паул Ердьош, известен с тънкото си чувство за хумор, сам измислил своята епитафия: „Vegre nem butulok tovabb“ („Най-сетне ще престана да оглупявам“).[1]
Якоб Бернули
Приживе Якоб Бернули се занимавал с изследвания на логаритмичната спирала и толкова бил поразен от инвариантите ѝ свойства (наричал я чудна спирала, spira mirabilis), че пожелал тя да бъде изсечена на гроба му с надписа „Eadem mutata resurgo“ („Променена, възкръсвам предишната“).[2][3]
Александър Македонски
Епитафията на гроба на Александър Македонски е „ТОЗИ ГРОБ СЕ ОКАЗА ДОСТАТЪЧЕН ЗА ТОЗИ, НА КОГОТО НЕ ДОСТИГАШЕ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА“.
Джон Кийтс
Последното желание на английския поет Джон Кийтс е на надгробния му камък да пише: „Тук лежи този, чието име е написано във водата“.
Уилям Шекспир
На гроба на английкия поет и драматург Уилям Шекспир пише: „Good friend, for Jesus' sake forbear, to dig the dust enclosèd here. Blest be the man that spares these stones, And curst be he that moves my bones.“ (В превод: „Блажен да бъде, който тоз камък не отлости. Проклет – който помести изтлелите ми кости“).
Две неща изпълват моята душа с ново и нарастващо удивление и благоговение, като преди всичко мислим за тях – звездното небе над мене и моралният закон в мене.
