Type a search term to find related articles by LIMS subject matter experts gathered from the most trusted and dynamic collaboration tools in the laboratory informatics industry.
| Амадей I | |
| крал на Испания | |
 | |
| Роден | Амадей Фердинанд Мария Савойски
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Суперга (базилика), Торино |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 1871 – 1873 |
| Други титли | херцог на Аоста |
| Отличия | Орден „Черен орел“ |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия, Савоя-Аоста |
| Баща | Виктор Емануил II Савойски[1] |
| Майка | Мария Аделхайд Австрийска[2] |
| Братя/сестри | Мария Клотилда Савойска Умберто I Савойски Отон Евгений Мария Савойски Мария Пия Савойска Карл Алберт Савойски Виктор Емануил Савойски Виктор Емануил Леополд Савойски Природени: Витория Гуериери ди Мирафиори Емануеле Алберто Гуериери ди Мирафиори Емануела Мария Гуериери ди Ровербела Савоярда Савойска Донато Етна Виторио ди Ро Мария Пия ди Ро Витория Де Доменичис Доменико Скарпета Около 20 други с фамилия Гуериеро/Гуериеро |
| Съпруга | Мария Виктория дал Поцо дела Чистерна (30 май 1867 – 8 ноември 1876)[3] |
| Деца | Емануил Филиберт Савойски–Аоста[4] Виктор Емануил Савойски-Аоста[4] Лудвиг Амадей Савойски-Аоста[4] Хумберт Савойски-Аоста[4] |
| Подпис |  |
| Амадей I в Общомедия | |
Амадей I Испански (на италиански: Amedeo I di Spagna), с пълно име Амадей Фердинанд Мария Савойски (Amedeo Ferdinando Maria di Savoia; * 30 май 1845, Торино, Савойско херцогство; 18 януари 1890, Торино, Кралство Италия), е член на Савойската династия, крал на Испания от 2 януари 1871 до 11 февруари 1873 г., първи херцог на Аоста, родоначалник на кадетския клон Савоя-Аоста.
Известен също с прозвището el Rey Caballero (Кралят рицар) или el Electo (Избраникът), неговото управление в Испания, което продължава малко повече от две години, е белязано от дълбока политическа нестабилност. Шестте кабинета, които се редуват един след друг през този период, не успява да разрешат възникналата криза, която е утежнена и от конфликта за независимост в Куба, започнал през 1868 г., както и от новата Карлистка война, започнала през 1872 г. Неговата абдикация и завръщането му в Италия през 1873 г. довеждат до обявяването на Първата испанска република.
Амадей е вторият син на Виктор Емануил II (* 1820, † 1878), последен крал на Сардиния (1849 – 1861) и първи крал на обединена Италия (17 март 1861 – 1878), и на съпругата му ерцхерцогиня Мария Аделхайд Хабсбург-Лотарингска (* 1822, † 1855). Негови дядо и баба по бащина линия са кралят на Сардиния Карл Алберт Савойски-Каринян и Мария Тереза Австрийска-Тосканска, а по майчина – ерцхерцог Райнер Йосиф Хабсбург-Лотарингски, вицекрал на Ломбардия-Венеция, и Мария Елизабета Савойска-Каринян, сестра на краля на Сардиния Карл Алберт. Има пет братя и две сестри:
Има един природен брат и една природена сестра от втория брак на баща си и около 26 природени братя и сестри от негови извънбрачни връзки.
При раждането си Амадей получава титлата „херцог на Аоста“, с която поставя началото на Савоя-Аоста – кадетски клон на Савойската династия, който продължава и до днес.
След като постъпва в армията с чин на капитан през 1859 г., участва в Третата война за независимост през 1866 г. като генерал-майор, ръководейки бригада при Монте Кроче в битката при Кустоца, където е ранен и където печели златен медал на военна доблест.
През 1867 г. баща му се поддава на молбите на депутата Франческо Касен и на 30 май същата година Амадей се жени за пиемонтската благородничка Мария Витория дал Поцо дела Чистерна в Торино. По време на сватбата се случват следните инциденти: най-добрият дворцов прислужник се застрелва; дворцовият портиер си прерязва гърлото; кралският съветник умира след падане от коня си; любовницата на гардеробиера се обесва; полковникът, който трябва да води процесията, умира от слънчев удар; началникът на гарата е премазан от влака, с който младоженците пътуват през медения си месец.
Първоначално кралят се противопоставя на този съюз, тъй като, въпреки че има княжески ранг, сем. Поцо дела Чистерна все още е твърде ниско по ранг, за да се стреми към смесени бракове със Савойската династия; освен това за втория си син Виктор Емануил II той планира брак с някоя чуждестранна принцеса, може би германска, за да засили политическите и дипломатически връзки с други държави, но в крайна сметка решава да се съобрази с желанието на Амадей да се ожени за жената, която обича. В допълнение към емоционалната стойност, онова, което кара Виктор Емануил II да отстъпи, е богатото наследство, което младата принцеса носи като зестра, и някои от нейните семейни връзки, които биха могли да бъдат от полза за новообединената Италия: майка ѝ Луиз дьо Мерод е по-малката сестра на Антоанета – съпругата на принц Шарл III от Монако.
Амадей е неизлечим женкар: през март 1870 г. съпругата му се обръща писмено към краля, за да изрази оплакванията си относно изневерите му, които ѝ причиняват болка и неудобство в обществото. В отговор кралят ѝ пише, че въпреки че разбира чувствата ѝ, тя не е в състояние да съди поведението на съпруга си и че нейната ревност е недостойна за една херцогиня от Савойския дом.[5]
През 1868 г. Виктор Емануил II започва активно да се тревожи за гарантирането на овакантения трон в испанското наследство, което приключва през 1870 г. с избиране на член на Савойския дом. Всъщност Фердинандо VII де Бурбон умира през 1833 г. без мъжки наследници и в очакване на това премахва Салическия закон през 1830 г. в полза на току-що родената си дъщеря Исабела II. Наследяването е оспорвано от Карлос де Бурбон, брат на покойния монарх, и от консерваторите карлисти, поддръжници на наследяването според традиционния Салически закон, но когато една прогресивна революция сваля Исабела, карлистите се оказват изключени от игрите като представители на определено по-реакционните.
Им обаче и други възможни претенденти за трона и сред тях се откроява Савойският дом. Всъщност от 1718 г. Виктор Амадей II Савойски получава, след загубата на Сицилия от Сардиния, правото да наследи трона на Испания в случай на изчезване на местния дом на Бурбоните. Затова през 1869 г. Виктор Емануил II назначава нов посланик в лицето на доверения генерал и сенатор Енрико Чалдини, който познава добре Испания, където е служил като войник от 1835 до 1848 г. Той действа на практика като личен представител на краля, който е поел цялото досие за отношенията с Испания.
Опитът е успешен на 16 ноември 1870 г., когато Кортесите решават да възстановят монархията, като определят Амадей за нов крал на Испания. Той получава 191 гласа за срещу 60 в полза на Федералната република, 41 в полза на други кандидати или републики и 19 невалидни бюлетини. Незабавно парламентарна делегация отива във Флоренция, за да информира новия суверен, който официално я приема на 4 декември.
Първоначално самият Амадей се оказва особено скептичен към приемането на тази корона поради нейния парламентарен характер, следователно резултат повече от политически компромис, отколкото от точна народна воля. Подобен отказ в миналото вече е избран вместо очевидно нестабилен трон и от други суверени в Европа като краля на Прусия, на когото е предложена короната за основаването на германска империя. След като дебаркира в Картахена на 30 декември 1870 г., Амадей влиза в Мадрид на 2 януари 1871 г., за да се закълне в конституцията същия ден.
В Испания Савойците се радват на значителен престиж, произтичащ от брилянтното италианско национално и конституционно решение, но страдат от дълбока враждебност от страна на привържениците на Карлизма, поради ролята, изиграна от тях в свалянето на папата-крал,[6] както и на партизаните на Бурбоните поради анексирането на Кралството на двете Сицилии, отнето от Неаполитанските Бурбони Освен това Амадей не успява да си възвърне позициите пред Испанската църква и местната аристокрация, нито пък да овладее достатъчно испански език – все черти, които допринасят за допълнително усложняване на ситуацията на вече трагичното начало на бунта за независимост в Куба.
Наистина, пристигането на Амадей в Испания допринася за обединяването на цялата антилиберална опозиция (от републиканците до карлистите). Всъщност той базира властта си на подкрепата на Прогресивната партия, която доминира над Кортесите с многократни изборни измами. Ситуацията далеч не е стабилна и през двете години на управлението си Амадей има шест различни правителства: изборът на новия крал съвпада, от друга страна, с убийството на 27 декември на генерал Жуан Прим, най-големият му поддръжник, докато Амадей плава към Картахена.
Когато прогресистите се разделят между монархисти и конституционалисти, нестабилността става още по-голяма, което води до жестоки сблъсъци през 1872 г. На 19 юли 1872 г. Амадей претърпява опит за убийство, който успява да избегне. В същото време Каталония и Страната на баските са шокирани от карлистки бунт, последван от многократни републикански действия в цялата страна. Артилерийският корпус най-накрая нанася безпрецедентен удар. Бедният крал е запомнен с това, че често произнася на италиански прочутото си „Ах, кълна се Бакх, нищо не разбирам!“. Така само след две години Амадей обявява, че без народна подкрепа е невъзможно да царува. На 11 февруари 1873 г. той подписва акта за абдикация. Малко след това той произнася речта за отказ от престола пред Кортесите, определяйки испанците като неуправляеми[7], а в десет вечерта на същия ден е провъзгласена републиката в Испания.
Първата испанска република продължава по-малко от две години, завършвайки на 29 декември 1874 г., когато Алфонсо XII, син на Исабела II, е провъзгласен за крал под регентството на Антонио Кановас дел Кастильо, испански министър-председател няколко пъти от 1875 до 1897 г., датата на неговото убийство.
Напълно отвратен, Амадей се завръща в Торино, където приема титлата „херцог на Аоста“, без обаче да заема никаква политическа роля, също след влошаващото се здравословно състояние на съпругата му Мария Витория (която умира на 8 ноември 1876 г. от туберкулоза). През следващите години херцогът заема представителни позиции при управлението на брат си, който става крал на Италия през 1878 г. с името Умберто I.
След дванадесет години вдовство, на 11 септември 1888 г. в Торино Амадей се жени за своята млада племенница Мария Летиция Бонапарт, дъщеря на сестра му Мария Клотилда, от която има един син – Хумберт, граф на Салеми.
Масон Амадей достига 33-та и последна степен на древния и приет шотландски ритуал.[8]
През 1890 г. 45-годишният Амадей I умира от пневмония по време на руската грипна пандемия. Тялото му почива в кралската крипта на Базиликата на Суперга.
Амадей I се жени два пъти:
∞ 1. 1867 за принцеса Мария Витория дал Поцо дела Чистерна (* 9 август 1847, Париж, Кралство Франция; † 8 ноември 1876, Санремо, Кралство Италия), наследница на древната пиемонтска фамилия Дал Поцо дела Чистерна и дъщеря на принца и патриот Карл Емануил, сенатор на Кралство Италия, и на графиня Луиз Каролин Гислен дьо Мерод, сестра на принцесата на Монако Антоанета дьо Мерод, от която има трима сина:
∞ 2. 11 септември 1888 г. в Торино за племенницата си Мария Летиция Бонапарт, дъщеря на сестра му Мария Клотилда Савойска и на принц Наполеон Жозеф Шарл Пол Бонапарт, от която има един син:
| „ | Изминаха две години, откакто нося короната на Испания, и има постоянна борба в страната, виждайки ерата на мира, за която толкова горещо копнея, да е все по-далеч всеки ден. Ако враговете бяха чужди, аз пръв щях да се бия с тях. Но всички онези, които с меч, перо и думи утежняват и увековечават злините на нацията, са испанци. Всички изричат милото име на родината. Всеки търси и агитира за своето добро и в грохота на битката, в обърканата, оглушителна и противоречива врява на партиите, сред толкова много и много противоположни прояви на общественото мнение е невъзможно да се установи кое е вярното, а то Още по-невъзможно е да се намери лек за много злини. Търсиха го усърдно в закона и конституцията и не го намериха. Тези, които са се заклели да го спазват, не могат да го намерят извън конституцията. | “ |
Amedeo I di Spagna | ||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amedeo I di Spagna в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
LIMS forum content by LIMS forum members is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License. Based on a work at www.limsforum.com.
