Histopathology image classification: Highlighting the gap between manual analysis and AI automation
| Георг Грос George Grosz | |
| германски художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Етнос | Германци[1] |
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Германия  САЩ (след 1938) |
| Учил в | Дрезденско висше училище за изобразителни изкуства |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | дадаизъм, експресионизъм, нова вещественост |
| Жанр | Карикатура,[2][3] акт,[3] портрет,[3] натюрморт[3] |
| Академия | Художествена академия в Дрезден (1909–1911) |
| Учители | Рихард Мюлер, Роберт Щерл, Рафаел Веле и Осмар Шиндлер |
| Направление | живопис |
| Известни творби | Погребението (Посветено на Оскар Паница) (ок. 1917–18) |
| Патрон | Феликс Вайл |
| Повлиян | Оноре Домие Анри дьо Тулуз-Лотрек футуризъм Джеймс Енсор Паул Клее |
| Повлиял | Бен Шан |
| Награди | Гугенхаймова стипендия (1937) |
| Семейство | |
| Баща | Карл Еренфрид Грос |
| Майка | Мари Вилхелмине Луизе |
| Съпруга | Ева Грос |
| Деца | Петер Михаел Грос Мартин Оливер Грос |
| Уебсайт | |
| Георг Грос в Общомедия | |
Георг Грос (на немски: Georg Groß; на английски: George Grosz) е германски художник от 20 век.
Известен е най-вече с карикатурите си на берлинския живот през 1920-те години. Изявен член на групата на берлинските дадаисти и на течението „Нова вещественост“ (на немски: Neue Sachlichkeit) по време на Ваймарската република. Той емигрира в САЩ през 1933 г., и става натурализиран гражданин през 1938 година. През 1956 г. се завръща в Берлин, където умира.
Биография
Георг Грос е роден в Берлин, Германия, син на собственик на кръчма. Родителите му са лутерани.[4] Грос израства в померанския град Щолп (Słupsk)[5], където майка му става съдържателка на местния хусарски локал, след като баща му умира през 1901 г.[6] По настояване на братовчед си младият Грос започва да посещава всяка седмица кръжока по рисуване, воден от местен художник на име Грот.[7] Грос развива художническите си способности по-нататък като прави изпипани копия на пиянски сцени на Едуард фон Грюцнер и рисувайки въображаеми батални сцени.[8] Между 1909 и 1911 г. следва в Дрезденската академия за изящни изкуства, където учители са му Рихард Мюлер, Роберт Щерл, Рафаел Веле и Осмар Шиндлер.[9] Веднага след това учи в берлинския Колеж по изкуства и занаяти при Емил Орлик.[9]
През ноември 1914 г. Грос постъпва в армията като доброволец, с надеждата, че приемайки сам да се подложи на военна повинност, ще избегне изпращане на фронта.[10] Освободен е след хоспитализация за синузит през 1915 г.[10] През 1916 г. променя изписването на името си на George Grosz в знак на протест срещу германския национализъм[9] и от романтичен ентусиазъм по отношение на Америка[11], възникнал при юношеското му четене на книгите на Джеймс Фенимор Купър, Брет Харт и Карл Май, ентусиазъм, който той запазва до края на живота си.[12] (По същото време неговият приятел и сътрудник художникът Хелмут Херцфелд променя името си на John Heartfield.) През януари 1917 г. получава призовка за фронта, но през май е отписан като трайно негоден.[13]
В последните месеци на 1918 г. Грос се присъединява към Съюза на спартакистите[14], който през декември 1918 г. е преименуван на Комунистическата партия на Германия (КПГ). Арестуван е по време на Въстанието на спартакистите през януари 1919 г., но бяга с помощта на фалшиви документи за самоличност. През 1921 г. Грос е обвинен за обида на армията. Делото завършва с глоба от 300 германски марки и унищожаването на серията му Gott mit uns („Бог с нас“), сатира на германското общество. През 1928 г. е преследван за богохулство след публикуване на антиклерикални рисунки. Според историка Дейвид Неш, Грос „публично заявява, че не е бил нито християнин, нито пацифист, но е активно мотивиран от вътрешна потребност да създаде тези снимки“, и накрая е оправдан след жалене на две инстанции.[15] От друга страна, през 1942 г. списание Time идентифицира Грос като пацифист.[16]
През 1922 г. Грос пътува до Русия с писателя Мартин Андерсен Нексьо. При пристигането си в Мурманск те са арестувани за кратко като шпиони; след като техните пълномощни писма са одобрени им е позволено да се срещнат с Григорий Зиновиев, Анатолий Луначарски и Владимир Ленин.[17] Шестмесечният престой на Грос в Съветския съюз го оставя безразличен към видяното. През 1923 г. прекратява членството си в КПГ, въпреки че политическите му позиции са почти без промяна.[18]
Българският архитект и писател Чавдар Мутафов налича Георг Грос „майсторът на гениалната баналност“[19].
Грос напуска Германия малко преди Хитлер да дойде на власт. През юни 1932 г. той приема поканата да преподава през летния семестър на Студентската художествена лига (на английски: Art Students League) в Ню Йорк.[20] През октомври 1932 г. се завръща в Германия, но на 12 януари 1933 г. заедно със семейството си емигрира в Америка.[21] Става натурализиран гражданин на САЩ през 1938 г. и се установява в Бейсайд, Ню Йорк. През 1930-те години преподава в Студентската художествена лига, където един от неговите ученици е Роумър Биърдън, който е повлиян от стила му на колажиране. Грос преподава в Студентската художествена лига с прекъсвания до 1955 г.
В Америка Грос решава да скъса решително с миналото си и да се промени стила си.[22] Продължава да излага редовно, а през 1946 г. публикува своята автобиография, A Little Yes and a Big No. През 1950 г. открива частно художествено училище в дома си, а също така работи като художник със стипендия в Des Moines Art Center. Избран е за асоцииран член на Националната академия за дизайн през 1950 г. През 1954 г. е избран за член на Американската академия за изкуства и литература. Въпреки че има американско гражданство, решава да се върне в Берлин, където умира на 6 юли 1959 г. от последиците от падане по стълби след пиянска нощ.[23]
Литература
- Grosz, George (1946). A Little Yes and a Big No. New York: The Dial Press.
- Kranzfelder, Ivo (2005). George Grosz. Cologne: Benedikt Taschen. ISBN 3-8228-0891-1
- Michalski, Sergiusz (1994). New Objectivity. Cologne: Benedikt Taschen. ISBN 3-8228-9650-0
- Sabarsky, Serge, editor (1985). George Grosz: The Berlin Years. New York: Rizzoli. ISBN 0-8478-0668-5
- Schmied, Wieland (1978). Neue Sachlichkeit and German Realism of the Twenties. London: Arts Council of Great Britain. ISBN 0-7287-0184-7
- 'Peter M. Grosz,' obituary of George Grosz's son, New York Times, 7 октомври 2006.
- Walker, B., Zieve, K., & Brooklyn Museum. (1988). Prints of the German expressionists and their circle: Collection of the Brooklyn Museum. New York: Brooklyn Museum. ISBN 0-87273-115-4
Източници
- ↑ biography/George-Grosz
- ↑ 500014558
- ↑ а б в г 34262
- ↑ The Progressive. Books.google.ca. Посетен на 24 декември 2011.
- ↑ munzinger.de // munzinger.de. Посетен на 24 декември 2011.
- ↑ ZEIT ONLINE GmbH, Hamburg, Germany. zeit.de // zeit.de, 27 януари 1955. Посетен на 24 декември 2011.
- ↑ Grosz 1946, p. 22.
- ↑ Grosz 1946, pp. 24, 26.
- ↑ а б в Kranzfelder 2005, p. 92.
- ↑ а б Kranzfelder 2005, p. 15.
- ↑ Sabarsky 1985, p.250.
- ↑ Schmied 1978, p.29.
- ↑ Sabarsky 1985, p. 26.
- ↑ Kranzfelder 2005, p. 28.
- ↑ Nash, David S. (2007). Blasphemy in the Christian World: A History. Oxford: Oxford University Press. p. 112. ISBN 978-0-19-957075-1.
- ↑ Art: George Grosz, Time, Sept. 14, 1942.
- ↑ Kranzfelder 2005, pp. 54 – 55.
- ↑ Kranzfelder 2005, p. 58.
- ↑ Банално изкуство // в-к Изток. Литернет, 1926. Посетен на 15 февруари 2019.
- ↑ Kranzfelder 2005, p. 93.
- ↑ Kranzfelder 2005, p. 78.
- ↑ Grosz 1946, pp. 301 – 302.
- ↑ Kranzfelder 2005, p. 90 – 93.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно Георг Грос- Mario Vargas Llosa on George Grosz in TATE ETC. magazine, Spring 2007 ((en))
