Effects of the storage conditions on the stability of natural and synthetic cannabis in biological matrices for forensic toxicology analysis: An update from the literature

2020 SO
Анимация, показваща траекторията на 2020 SO от септември 2020 до юни 2021. (синята точка е Земята, белите точка и окръжност – Луната и нейната орбита, а оранжевият обект и червената крива линия – 2020 SO и траекторията му)
Откриване A
Открит отPan-STARRS1, обсерватория Халеакала
Дата17 септември 2020 г.
Предварително означениеP116rK2 B
Орбитални параметри C
Ексцентрицитет (e)0,03390
Голяма полуос (a)1,037 AU
Перихелий (q)1.002 AU
Афелий (Q)1,072 AU
Физически характеристики
Размери6 – 12 m (предполага се)
2020 SO в Общомедия

2020 SO е малък, близък до Земята обект, открит от изследването Pan-STARRS1, част от обсерваторията Халеакала на 17 септември 2020 г. 2020 SO е част от апарата Сървейър 2, който е изстрелян на 20 септември 1966 г. и на 23 септември се разбива в повърхността на Луната. Към края на септември 2020 г. обектът се приближава към Земята и около 15 октомври 2020 г. претърпява временно улавяне от планетата. На 1 декември 2020, около 10:47 ч. българско време, докато се движи по геоцентрична орбита, 2020 SO преминава на 50,5 хил. км от Земята.[1] През февруари 2021 г. обектът отново ще се приближи до планетата, но този път на 220 хил. км.

Орбиталният му период е 385,77 дни, или около 1,06 земни години. Видимата звездна величина на обекта при откриването му е била около 22,4, а текущата е около 14,1 и е достъпен за наблюдение чрез телескоп с диаметър на лещата 150 mm. Абсолютната му звездна величина е 28,4.

Когато 2020 SO е открит, той е класифициран като астероид, но още тогава започват да съществуват предположения, че може да е част от апарата Сървейър 2. Орбитата му е подобна на земната и скоростта му е относително ниска – това са част от нещата, които намекват, че обектът е изкуствено създаден. Пред декември 2020 г. НАСА потвърждава изкуственият произход на 2020 SO.

По време на откриването на 2020 SO той притежава параметри на движение, типични за астероидите от основния пояс. Четири наблюдения обаче, отново проведени от проучването Pan-STARRS в рамките на 1.4 часа, показват наличие на нелинейно движение поради въртенето на наблюдателя около земната ос, което означава близкото местоположение на наблюдавания обект.

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 2020 SO в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​